Кратка ретроспекция на еволюцията при часовниците

Когато човекът установил, че времето е единственото нещо, което не може да контролира, той измислил начини, по които може да се измери времето. От най-ранната човешка история, изчисляването на времето е цел и страст за човека. Най-ранните слънчеви часовници са пръв успех  в това отношение. Съизмеримо с историята и еволюцията на човека, историята и развитието на часовниците също е забележително. Изминавайки дълъг път, часовниците в днешно време, са не толкова инструмент за показване на времето, колкото са шедьоври произведения на изкуството, които допълват един стил, вкус и индивидуалност. От интересната история на часовниците, важен е периода от 1500 до 1575 година, който се счита за години на напредък и иновациите в тази област. Часовниците по онова време представляват огромни структури, тъй като те са били задвижвани от тежести. Въпреки това, през 1524 година е направен първият преносим часовник. Това се счита за най-ранната документирана дата на възникване на часовника. Впоследствие и други часовници се появяват около 1548 година, които са били най-вече с немски или френски произход, а през 1575 година се появяват и английски и швейцарски часовници. От 1600 до 1675 г. часовниците бележат изключително нисък процент на технически иновации, но те ​​са били използвани по-скоро като украшение. Били са изработвани от благородни метали и камъни. Тъй като часовниците по това време са много неточни, те се използват предимно като декоративен елемент. Все още непопулярен ръчният часовник бил предшестван от часовници на врата, носени като висулка, а с въвеждането на жилетката, били носени в джобовете. След 1675 г. се увеличава точността в резултат на добавянето на нова функция, като минутната стрелка и разделянето на циферблата на минути. Часът бил маркиран в римски цифри, а минутите с арабски цифри. Докато в началото часовниците трябвало да се навиват на всеки 12 часа, добавянето на четвърто колело, позволило да се навиват на всеки 24 часа.

Часовниците продължили стабилния си напредък през 18-ти век. През 1704 г. двама английски часовникари Facio de Duillier и J. Debaufre въвели използването на скъпоценни камъни като свръзка между компонентите на механизма с цел да се предотврати износване на постоянно триещите се части. След това, в продължение на почти един век това иновативно приложение се ограничило единствено сред английските часовникари. Първият часовник за измерване на дължина е изобретен през 1761 година. Той е изобретен от Джон Харисън, но тъй като бил много сложен, не се радвал на голям успех. По-късно различни часовникари създават и усъвършенстват практическия хронометър и до 19-ти век той постигнал завидно съвършенство През този период е добавена и секундната стрелка на часовниците. Напредъкът в металургията има огромно влияние върху по-нататъшното развитие на часовниците. След 1900 година различни грешки, дължащи се на температура и баланс са елиминирани поради използването на биметални сплави. Този период също така е от ключово значение в историята на часовникарството с раждането на ръчните часовници от края на Втората световна война, които напълно заместват джобните. След 1945 г. часовниците вече са произвеждани със сложни механизми като автоматично навиване, дата, аларма и т.н., а от 1950 г. се появяват и първите часовници, работещи на батерии. Родена е революционната концепция за електронен часовник с 2,5 милиона удара в секунда и за много кратък период до 1970 година електронните часовници с батерия вземат завинаги превес над механичните.

Източник : Сайта http://chasovnici-bg.com/