В пълна изолация - един от най-странните начини да живееш

Популярни

майка и дете учат в кът за учене у дома

Кът за учене у дома – как да го организираме?

С настъпването на месец септември и старта на учебната година започват приготовленията свързани...

диодна лазерна епилация

Диодна лазерна епилация - ефикасна ли е, колко струва и колко сесии са необходими?

Всичко, което трябва да знаете за диодната лазерна епилация: какво представлява? Боли ли?

черна кухненска мивка и светъл плот

 Какво е важно да знаете преди да купите кухненска мивка?

Ремонтът или освежаването на кухнята често са свързани и с подмяната на кухненската мивка.

Усмихни се красиво

Усмихни се красиво

Проучванията показват, че правилната и красива усмивка помага на хората да бъдат не само по-...

бормашина

Ръководство за начинаещи за използване на бормашина

Бормашината може да ви изглежда като един от онези инструменти, които се използват само от...

ВратиVo
5

Напоследък често чуваме за хора, които са избрали да живеят на място или по начин, съвсем различен от общоприетия. Мотивите за това са различни, но най-общо причината е вроденият инстинкт за самосъхранение.

 

През 1978 г. екип от геолози в Сибир са били зашеметени, когато открили шестчленно семейството, живеещо на планински склон, на километри от най-близката цивилизация. Семейство Люков избягали поради религиозни причини още през 1936 г. и живели сред дивата природа през следващите 40 години. Двете най-малки деца никога не са виждали човек, който не е член на собственото им семейство, но все пак знаят, че и други хора съществуват. Техният език е доста променен и жаргонен поради пълната изолация (децата дори не са виждали никога хляб).

В една стая с една врата и без никакви удобства семейството оцелява на диета от картофи, ръж, конопено семе и никой не е ял месо до края на 50-те години, когато едно от момчетата се научило да прави капани и да ловува. Обувките им са направени от дървесна кора, а за четива имат единствено молитвени книги и семейната Библия. През 1961 г. студеното време унищожило посевите на семейството и гладът ги накарал да стигнат до там, че да ядат кората и кожата на обувките си. Майката починала от недояждане по това време, защото искала да бъде сигурна, че децата й ще имат достатъчно храна, за да оцелеят. След като ги открили през 1978 г., семейство Люков останали в отдалечения си дом, внасяйки едва няколко нови полезни уреда.

Три години по-късно, три от децата починали в рамките на няколко дни едно от друго. Бащата починал през 1988 г., оставяйки Агафиа (единственото жив дете) сама в планината, където тя предпочела да остане през следващите 25 години.