В пълна изолация - един от най-странните начини да живееш

Популярни

Фризьор поставя екстеншъни

Екстеншъни за коса или защо жените ги обичат?

5 съвета, с които ще се съгласите!

професионално почистване

Как почистването на офиса може да подобри вашия бизнес

Доста важно е да се грижите много за чистотата не само в къщата си, но и на работното си място...

3D декоративни панели

Търсите 3D декоративни панели? Ето какво трябва да знаете за тях

Живеем в общество, където социалния контакт е важен и често каним приятелите и семейството в...

мазна кожа

6 Важни съвети при грижа за мазната кожа

Мазната кожа е доста неприятен естетичен проблем, който се дължи на свръхактивни мастни жлези,...

ремонт и обзавеждане на малка спалня

Как да обзаведем малка спалня ?

Спалнята е мястото,  където прекарваме време на активна почивка.

ВратиVo
5

Напоследък често чуваме за хора, които са избрали да живеят на място или по начин, съвсем различен от общоприетия. Мотивите за това са различни, но най-общо причината е вроденият инстинкт за самосъхранение.

 

През 1978 г. екип от геолози в Сибир са били зашеметени, когато открили шестчленно семейството, живеещо на планински склон, на километри от най-близката цивилизация. Семейство Люков избягали поради религиозни причини още през 1936 г. и живели сред дивата природа през следващите 40 години. Двете най-малки деца никога не са виждали човек, който не е член на собственото им семейство, но все пак знаят, че и други хора съществуват. Техният език е доста променен и жаргонен поради пълната изолация (децата дори не са виждали никога хляб).

В една стая с една врата и без никакви удобства семейството оцелява на диета от картофи, ръж, конопено семе и никой не е ял месо до края на 50-те години, когато едно от момчетата се научило да прави капани и да ловува. Обувките им са направени от дървесна кора, а за четива имат единствено молитвени книги и семейната Библия. През 1961 г. студеното време унищожило посевите на семейството и гладът ги накарал да стигнат до там, че да ядат кората и кожата на обувките си. Майката починала от недояждане по това време, защото искала да бъде сигурна, че децата й ще имат достатъчно храна, за да оцелеят. След като ги открили през 1978 г., семейство Люков останали в отдалечения си дом, внасяйки едва няколко нови полезни уреда.

Три години по-късно, три от децата починали в рамките на няколко дни едно от друго. Бащата починал през 1988 г., оставяйки Агафиа (единственото жив дете) сама в планината, където тя предпочела да остане през следващите 25 години.