В пълна изолация - един от най-странните начини да живееш

Популярни

Zaedno.bg подкрепя участника в hosting SEO състезанието на Jump:
"Защо избрах хостинг в Jump?"

3D принтиране на резервни части

3D принтирането в железопътната индустрия

3D принтиране на резервни части

осветителните тела

LED осветителните тела: С какво са по-различни?

Крушките със светодиоди са едни от най-енергийно ефективните крушки.

лятно поливане

Лятното поливане трябва да започне през пролетта

Юли и август са много горещи месеци, през които и хората и растенията имат нужда от повече...

ежедневни чинии от порцелан

Какви са ползите от използването на порцеланови чинии?

Порцелановите съдове са с нас от векове.

интериор на автомобил с автоаксесоари

Автоаксесоарите, които ще направят шофирането и пътуването по-приятни

Благодарение на високотехнологичния напредък днес всеки водач на МПС има възможността да се...

ВратиVo
5

Напоследък често чуваме за хора, които са избрали да живеят на място или по начин, съвсем различен от общоприетия. Мотивите за това са различни, но най-общо причината е вроденият инстинкт за самосъхранение.

 

През 1978 г. екип от геолози в Сибир са били зашеметени, когато открили шестчленно семейството, живеещо на планински склон, на километри от най-близката цивилизация. Семейство Люков избягали поради религиозни причини още през 1936 г. и живели сред дивата природа през следващите 40 години. Двете най-малки деца никога не са виждали човек, който не е член на собственото им семейство, но все пак знаят, че и други хора съществуват. Техният език е доста променен и жаргонен поради пълната изолация (децата дори не са виждали никога хляб).

В една стая с една врата и без никакви удобства семейството оцелява на диета от картофи, ръж, конопено семе и никой не е ял месо до края на 50-те години, когато едно от момчетата се научило да прави капани и да ловува. Обувките им са направени от дървесна кора, а за четива имат единствено молитвени книги и семейната Библия. През 1961 г. студеното време унищожило посевите на семейството и гладът ги накарал да стигнат до там, че да ядат кората и кожата на обувките си. Майката починала от недояждане по това време, защото искала да бъде сигурна, че децата й ще имат достатъчно храна, за да оцелеят. След като ги открили през 1978 г., семейство Люков останали в отдалечения си дом, внасяйки едва няколко нови полезни уреда.

Три години по-късно, три от децата починали в рамките на няколко дни едно от друго. Бащата починал през 1988 г., оставяйки Агафиа (единственото жив дете) сама в планината, където тя предпочела да остане през следващите 25 години.