В пълна изолация - един от най-странните начини да живееш

Популярни

Как да четем футболните резултати отвъд цифрите на таблото?

Победа, равенство или загуба – това е най-бързият начин да обобщим един футболен мач.

Семейна почивка в Бургас – как да организираме няколко спокойни дни с деца

Пътуването с деца може да бъде едновременно едно от най-хубавите семейни преживявания и сериозно...

Как да сравним два кредита и да разберем кой ще ни струва повече

Две кредитни предложения могат да изглеждат почти еднакви на пръв поглед, но да доведат до...

професионалното управление domoypravitel

Частен домоуправител Стара Загора: какво трябва да включва професионалното управление

Управлението на една жилищна сграда изисква много повече от събиране на месечни такси...

slab wi fi prichini

Слаб Wi-Fi сигнал: най-честите причини и ефективни решения

В съвременния бизнес свят безжичната интернет мрежа (Wi-Fi) отдавна се е превърнала в критичен...

ВратиVo
5

Напоследък често чуваме за хора, които са избрали да живеят на място или по начин, съвсем различен от общоприетия. Мотивите за това са различни, но най-общо причината е вроденият инстинкт за самосъхранение.

 

През 1978 г. екип от геолози в Сибир са били зашеметени, когато открили шестчленно семейството, живеещо на планински склон, на километри от най-близката цивилизация. Семейство Люков избягали поради религиозни причини още през 1936 г. и живели сред дивата природа през следващите 40 години. Двете най-малки деца никога не са виждали човек, който не е член на собственото им семейство, но все пак знаят, че и други хора съществуват. Техният език е доста променен и жаргонен поради пълната изолация (децата дори не са виждали никога хляб).

В една стая с една врата и без никакви удобства семейството оцелява на диета от картофи, ръж, конопено семе и никой не е ял месо до края на 50-те години, когато едно от момчетата се научило да прави капани и да ловува. Обувките им са направени от дървесна кора, а за четива имат единствено молитвени книги и семейната Библия. През 1961 г. студеното време унищожило посевите на семейството и гладът ги накарал да стигнат до там, че да ядат кората и кожата на обувките си. Майката починала от недояждане по това време, защото искала да бъде сигурна, че децата й ще имат достатъчно храна, за да оцелеят. След като ги открили през 1978 г., семейство Люков останали в отдалечения си дом, внасяйки едва няколко нови полезни уреда.

Три години по-късно, три от децата починали в рамките на няколко дни едно от друго. Бащата починал през 1988 г., оставяйки Агафиа (единственото жив дете) сама в планината, където тя предпочела да остане през следващите 25 години.