Иконата: Сакрално изкуство или народно творчество? – Един задълбочен поглед
Иконата – този древен образ, изпълнен със символика и...
Напоследък често чуваме за хора, които са избрали да живеят на място или по начин, съвсем различен от общоприетия. Мотивите за това са различни, но най-общо причината е вроденият инстинкт за самосъхранение.
През 1978 г. екип от геолози в Сибир са били зашеметени, когато открили шестчленно семейството, живеещо на планински склон, на километри от най-близката цивилизация. Семейство Люков избягали поради религиозни причини още през 1936 г. и живели сред дивата природа през следващите 40 години. Двете най-малки деца никога не са виждали човек, който не е член на собственото им семейство, но все пак знаят, че и други хора съществуват. Техният език е доста променен и жаргонен поради пълната изолация (децата дори не са виждали никога хляб).
В една стая с една врата и без никакви удобства семейството оцелява на диета от картофи, ръж, конопено семе и никой не е ял месо до края на 50-те години, когато едно от момчетата се научило да прави капани и да ловува. Обувките им са направени от дървесна кора, а за четива имат единствено молитвени книги и семейната Библия. През 1961 г. студеното време унищожило посевите на семейството и гладът ги накарал да стигнат до там, че да ядат кората и кожата на обувките си. Майката починала от недояждане по това време, защото искала да бъде сигурна, че децата й ще имат достатъчно храна, за да оцелеят. След като ги открили през 1978 г., семейство Люков останали в отдалечения си дом, внасяйки едва няколко нови полезни уреда.
Три години по-късно, три от децата починали в рамките на няколко дни едно от друго. Бащата починал през 1988 г., оставяйки Агафиа (единственото жив дете) сама в планината, където тя предпочела да остане през следващите 25 години.