Могат ли децата да научат английски език преди майчиния си език?

Популярни

тиймбилдинг екипна работа

Как да организираме добър тиймбилдинг в Банско?

Tиймбилдингът е перфектно занимание за компаниите, които искат да насърчат и мотивират...

Микс детокс фреш от зеленчуци

Какво е детокс и необходим ли ни е?

Ако искаш да живееш здравословно и решиш да проучиш въпроса, най-вероятно ще се натъкнеш на един...

Баня с плочки синьо и бяло и морски мотиви

Как да откриете Вашите плочки за баня в Стара Загора

Плочките могат да подобрят или загрозят банята, затова е нужно да съблюдавате за някои елементи...

Дамски часовник

Как да изберете перфектния дамски часовник?

Часовникът е не само практичен, но и красив аксесоар, с който може да изразите личния си стил и...

Сватбените пръстени

Романтичната история на сватбените пръстени

Днес живеем във време, когато сватбеният ритуал се възприема много повече като отживелица,...

5

Много деца израстват, слушайки 3 или 4 езика. Това, което вече знаем за езика е, че разбирането предшества възпроизвеждането. Разбирането предшества речта. Първо децата трябва да чуят, да абсорбират езика, след това и да разберат звуците, чак по-късно да говорят. Такъв е редът на нещата при децата. Напълно нормално е това и родителите понякога могат да си мислят, че тъй като децата им все още не могат да говорят, то те и не разбират. Това, което се случва е, че родителите много често не им говорят. Следователно децата имат по-малко думи за разбиране и следователно ще говорят още по-малко. Повече по въпроса за децата и ранното езиково обучение може да намерите тук.

Изследванията показват, че децата, които проговарят по-рано, имат по- богат речник. Не е изненада- родителите им разговарят с тях повече. За съжаление, въпреки изследванията, има интелигентни, образовани хора, които не говорят с много малките си деца. Те казват: „Какъв е смисълът? Те все още не говорят.” Разбира се, че няма да говорят много, защото не говорят с тях ! Например 5-месечно дете се опитва да каже „Аба” (на корейски означава баща). Казва „Ах“ и е очевидно, че се опитва да говори. Казва „Ах“ и това не е просто случаен звук, а много ранно производство на реч. За да може детето от горния пример да каже „ума“, корейската дума за майка, от него се изисква да озвучи буквата „м“.