Крепежни елементи – всичко, което трябва да знаете за тях

Изобилието от качествени крепежни елементи предлагани на пазара наистина е огромно и избора става все по труден, особено ако си начинаещ майстор или нямаш и ни най-малка представа относно различните видове крепежи и от материали, които са направени. За да ви помогнем с избора, заедно със специалистите в търговията с крепежни елементи KAM-04 сме подготвили за вас едно кратко ръководство.

1. Видове крепежни елементи.

Формите и размерите се определят по съществуващ стандарт /ISO, DIN, БДС и др/. Ако няма такъв стандарт, се използва чертеж или пълното наименование.

2. Видове материали.

Основно крепежните елементи биват изработвани от качествени материали като:

• Неръждаема стомана, която се разделя главно на два типа:
  • Тип А2 /тип 304/ се използва за вода и др. неагресивни среди. От всички неръждаеми стомани, тази е най-широко използвана и универсална при крепежните елементи.
  • Тип А4 / тип 316/ се използва за солена вода, слаби киселини и основи, и други агресивни среди. Този вид неръждаема стомана е аустенитна. В състава си съдържаща молибден и е на второ място по използваемост сплав след тип 304.
• Найлон и тефлон спадат към другите видове материали, които намират приложение в случаи на необходимост от електрическа изолация или висока устойчивост на корозия.
• Стомана – това е най-приложимия и масово използван материал.

3. Видове покрития.

Поцинковането е стандартния тип покритие при крепежните елементи, осигуряващо защита от корозия. Това е технологичен процес на нанасяне на тънко цинково покритие със средна дебелина 4μ - 6 μm върху стоманени елементи и се нарича още галванизация. Предотвратяването на корозията на основния материал, е главната цел на поцинковането. Цинкът образува плътно покритие, изолиращо стоманата от действието на външни корозивни агенти и е устойчив на корозия.

Друг тип цинково покритие е т. нар. горещо поцинковане /HDG/, което осигурява много по- дълготрайна и надеждна защита от корозия, а средната му дебелина е 60μ - 80 μm.

При необходимост от специални изисквания., се осигуряват и други видове покрития.

4. Клас на якост.

Механичното напрежение, при чието надхвърляне се приема, че съответното тяло се разрушава, се нарича якост. Тя може да се измери с помощта на натиск, на опън, на срязване и други, в зависимост от вида на напрежението. Паскал (Pa) e единицата за напрежение, с която се измерва якостта.

Дефинират се две стойности на якостта на опън при материалите с изявена площадка на провлачане  - граница на провлачане, над която настъпват значителни пластични деформации, и граница на скъсване, при която настъпва пълно разрушение.

Означенията за най-масово използваните стомани за производство на винтове, се определят от стандарта ISO 898. Няколко класа стомани се определят от него. Така например се приема, че материалът на болта е от най-ниския клас, ако липсва означение за класа. Например, при болтовете с шестостенна глава, класът е означен на самата глава.

Прието е когато се изписват класовете на якост да се означават с две числа, разделени с точка между тях.

Номиналната якост на опън /ЯО/ в мегапаскали, разделена на 100 / ЯО:100 /, е числото преди точката, а десеткратната стойност на отношението на границата на провлачане /ГП/ към якостта на опън / ГП:ЯОх10 /, е числото след точката. Стойностите на ЯО и ГП при най-масовите класове, са посочени в таблицата по-долу. Високоякостни са болтовете с клас 8.8 и по-висок.

ПРИМЕР за болт с означение 5.8:

• Тази стойност, маркирана върху болта, е пресметната по следния начин: за първата цифра 520:100=5 , за втората цифра 420:520х10=8
• Стойностите на ЯО и ГП в мегапаскали, спрямо означението на болта, могат да се пресметнат чрез обратната формула ЯО = 5х100 = 500 MPa
• ГП = 8:10х500 = 400 MPa 

5. Резба.

Ръбът с формата на винтова линия, частично или изцяло нарязана по тялото на болта, се нарича резба. Болтовете могат да се затягат с въртене по посока на часовниковата стрелка или в обратната посока, в зависимост от формата на винтовата линия. Дясната резба, която е най-широко разпространена, е описана в първия случай. А винтове с лява резба, описани във втория, се използват по изключение. Когато винтът е подложен на сили, въртящи го в посока, обратна на тази на часовниковата стрелка, при динамично натоварени детайли, кухи тънкостенни детайли и в уредостроенето за фино регулиране на основното положение на детайла, е пример за такъв случай.

Въпреки, че не е отразено на чертежа, преобладават резбите с дясна винтова линия. С буквите LH (например M 20LH), се означава нуждата от ляво направление на резбата.

Стъпка се нарича разстоянието между два съседни ръба в профила на резбата. НОРМАЛНА и СИТНА е основното разделение на стъпките, според големината им.

Всички размери се измерват и записват в милиметри при метричните резби.