Съхранение и свежест – как да съхраняваме пълнозърнестия хляб, за да остане свеж за по-дълго време
Пълнозърнестият хляб е богат на фибри, витамини и минерали, и все повече хора го предпочитат...
Ако не съществуваха градинските ножици Fiskars живият плет щеше да е жива мъка. Посадихме, за да се отделим от съседите, да получим закътаност и уют в двора. Само че грижите по подрязването му се оказаха трудоемка и постоянна работа. Какви ли инструменти не пробвах, докато синът ми препоръча марката Fiskars, а не само я препоръча, но в една слънчева утрин се появи са малък пакет.
Вътре блестяха чисто нови ножици Fiskars, изглеждащи наистина красиво и солидно. Нямах търпение да ги пробвам, още повече че те се оказаха за работа с една ръка. Другата все щеше да ми потрябва – я цигара да запаля, я като звънне телефонът, да мога да работя и да говоря едновременно.
Fiskars си е Fiskars, още при първия опит показаха, че дръжките им са удобни, остриетата – безмилостни към подрязваното. Може би защото се вдъхнових, че вече и аз съм притежател на градински ножици Fiskars, първата сутрин работих като никога. Работата спореше, живият плет ставаше равен като английска ливада, в един момент се улових, че си подсвирквам с уста от удоволствие. Запалих, разбира се, цигара, не че толкова ми се пушеше, колкото да демонстрирам доброто си настроение и лекотата, с която се боравеше с Fiskars.
Освен всичко друго, оказваше се, че при ножиците Fiskars мога да използвам всичките си пръсти на ръката едновременно и че натоварването е нищожно в сравнение с другите видове ножици, които дотогава бях пробвал. Това намаляваше умората, увеличаваше удоволствието при рязането с Fiskars и нищо чудно, че тази сутрин отметнах толкова работа, за колкото обикновено не ми стигаше и цял ден.
Докато работех, разглеждах инструмента, нали не всеки ден бях виждал Fiskars. Изглеждаше повече от добре. Синът ми каза, че имало и заключващ механизъм. Когато не работиш с тях, да не могат да се отварят. Защото всичко се случва, може да попаднат в ръцете на дете и прочее. За всичко бяха помислили произвеждащите Fiskars и аз наистина се почувствах благодарен, на тях и на сина.
Само едно нещо липсваше, телефонът ми в джоба не звънеше. А ми се искаше сам да си се полюбувам – в едната ръка с Fiskars, в другата – стиснал телефона. Пък и нали, ако ми се обадеха, първо щяха да попитат какво правя. Как какво? Подрязвам живия плет, щях да отговоря. Синът ми донесе градински ножици Fiskars и тъкмо ги изпробвам. Ще попитат как е? Ще отговоря – прекрасно! Сякаш само ножици Fiskars са ми липсвали до днес, ама де да съм го знаел.