Пълни съблекални, празни гардеробчета за съблекални

В този августовски ден съблекалните край новия плувен комплекс (а по-точно комплекс за плацикане, с един дълбок и няколко плитки басейна) “Акваланги” бяха натъпкани до краен предел, а в същото време модерните алуминиеви гардеробчета зееха празни. Горещината се стелеше навсякъде в града и като огнена вещица гонеше хората насам с надеждата, че ще намерят прохлада и поне тънка струйка свежест.

Да, ама не – някой беше задигнал ключовете на алуминиевите гардеробчета за съблекални, те зееха празни, а клиентите се трупаха в съблекалните, още и още, в очакване проблемът някак да бъде разрешен.

Управителят на плувния комплекс Балидков се щураше насам-натам отчаян и не знаеше как да постъпи. В началото се опита да призове хората да се събличат на доверие, всички да си изберат гардеробчета за съблекални и сами, насърчавайки се един друг, заявявайки на всеослушание своето доверие към останалите, да се постараят нищо да не изчезне. Призивът му намери обичайния отклик – хората гракнаха срещу му, само дето не му извадиха очите. Май по-добре, ако го бяха послушали, кой знае какви щяха да бъдат последствията, най-вече за негова сметка, разбира се. Само за миг си представи картината, която можеше да последва, и се изпоти (вярно, че и беше горещо): хора по бански сновяха, като се блъскаха един в друг и си търсеха собствените гардеробчета по дрехите, но дрехите ги нямаше, а все по-пълните съблекални се изпълваха с ропот и ръмжене. О, добре, че не стана така!

В този момент към Баладиков се приближи една от продавачките на билети и нещо му прошепна. Лицето му първо засия, после се отпусна и придоби нормалните си сутрешни черти. Слава богу! Бяха намерили ключовете на зеещите гардеробчета за сълбекални. Нощният пазач явно се беше престарал и ги беше скрил дори от себе си в голямата желязна каса на фирмата.

Докато чакаше да донесат ключовете, Баладиков почувства как го обхваща приятно спокойствие, разлива се по тялото му като първо питие за вечерта. Внезапно си спомни как бяха търсили подходящи гардеробчета за съблекални и как ги бяха открили в един каталог на италианска фирма. Между другото, зарадваха се и на възможността касиерката да не раздава ключове, а ключовете да висят свободно върху ключалките на алуминиевите гардеробчета в съблекалните. И на други неща се бяха зарадвали, особено на прекрасния дизайн, на това съчетаване на цветовете, на което като че ли само италианците бяха способни.

Да, може би не трябваше да си разваля настроението, случилото се беше просто инцидент, след малко щяха да донесат ключовете, да ги разхвърлят по алуминиевите гардеробчета за съблекални и всичко отново да потече по старому, тоест по мед и масло.

гардеробчета за съблекални - http://www.sanel99.com/index_b.html