Икони и бъдещето: Къде отива свещеното изкуство?
Иконата, вековен символ на вярата и духовността, е изкуство,...
Акрилната боя е изключително използвана почти от всички хора на изкуството. Нейната история е богата с обрати и е дала препитание на безброй художници от началото на XX век досега. Акрилната боя е тип боя на водна основа, отбелязват от Maestro Pan, бързосъхнеща е и е направена от пигмент, суспендиран в акрилна полимерна емулсия. Акрилите са водоразтворими, но когато изсъхнат, стават водоустойчиви. В съвременните дни имаме щастието да разполагаме с огромно разнообразие от цветове и нюанси акрилна боя.
Тези бои са разработени за първи път през 1934 г., но започват да се използват широко от художници чак през 1960 г. Акрилът съхне бързо и е гъвкав материал. Освен това и дава много свобода за експериментиране, което допринася за голямата му популярност. В зависимост от това как се използват, акрилите могат да изглеждат като акварели, маслени бои или да имат уникален вид сами по себе си. Това е всичко, което е необходимо на хората на изкуството, за да заобичат една боя - възможността за различни техники.
Първата използваема дисперсия на акрилна смола е разработена през 1934 г. от немската химическа компания BASF, патентована от Rohm and Haas. До 40-те години на миналия век акрилните емулсии набират популярност само за домашна употреба, защото са лесни за използване, почистване и не им отнема много време да изсъхнат.
През 60-те години на миналия век все повече и повече художници започват да използват акрилни бои, привлечени от това колко са евтини като цена. Освен това задържат цвета добре, изсъхват бързо, водоустойчиви са, когато изсъхнат, и могат да наподобяват акварел и маслена боя. Сами виждате, че преимуществата им не са едно и две.
Акрилите предлагат на художниците възможността да постигнат прозрачния блясък на акварелите, чрез разреждане на боята с вода. С подходящата техника може да се постигне дори и острият, плътно наслоен ефект на маслените бои. Използвайки различни работни фернизи, забавители и сгъстители, боята може да се уплътни и времето за съхнене да бъде по-дълго, точно както при традиционните маслени бои. Акрилните бои могат да се използват върху всякакви различни повърхности - хартия, платно, дърво, плат, бетон и тухла и др.
Първите художници, използващи акрил са били мексикански стенописци. Имената останали в историята са Диего Ривера, Хосе Клементе Ороско и Давид Алфаро Сикейрос. Те започват да експериментират с акрилни бои поради издръжливостта и практичността на боята. Малко по-късно, през 1953 г., основават компания, която снабдява повечето мексикански стенописци с акрилни бои на водна основа.
Много от абстрактните експресионисти също предпочитат акрила. Използват ги предимно заради богатството на цветовете и акварелните им ефекти. Някои от тях дори смесват маслени бои, прахообразни пигменти, акрил и различни свързватели, за да получат красиви произведения на изкуството.
Робърт Мадъруел пък смесва акрил с графит и въглен, за да създаде много от 200-те версии на своята картина „Елегия към Испанската република“. Дейвид Хокей използва акрилни бои, за да създаде някои от най-известните си картини през 60-те години, включително A Bigger Splash. Списъкът на експресионистите, които са използвали именно акрилни бои за своите шедьоври, може да бъде много дълъг.
Днес акрилните бои са сред най-използваните бои от художниците. Въпреки че все още има училища по изкуствата, които смятат, че акрилите са по-ниско ниво от маслените бои, практичността, гъвкавостта, по-ниската цена и високото качество на акрилните бои позволяват на по-широк кръг от художници да създават своите произведения. Всичко това допринася за достъпността на арт продукцията, което може би е едно от най-важните неща. Изкуството се създава, за да носи добро и да радва очите на хората. Колкото повече хора имат достъп до него, толкова по-добре си е свършило то мисията. Акрилните бои ще продължат да се използват и за в бъдеще, така че ако още не сте се пробвали да рисувате с тях, ние ви предизвикваме, да им дадете шанс.